„Песни от катуна“: Дебютът на Усин Керим като легитимация на „ромското присъствие“ в българската литература от епохата на НРБ
Abstrakt
Статията разглежда дебютната стихосбирка на Усин Керим „Песни от катуна” (1955) като пример за литературна легитимация на ромския етнос в българската тоталитарна среда през 50-те години на ХХ век. Разгледан е успехът на този дебют сред критиката и сред читателите, съпътстван от институционалното порицание на поета като „пияница“ и „скандалджия“. В контекста на асимилационната политика на БКП спрямо „циганското малцинство“ Усин Керим е избран за една от културните емблеми на своя етнос – млад автор на ромска поезия, създавана на български език, вписваща се в новата социалистическа култура. Подчертан е образният фундамент на Усин-Керимовата лирика (легендарният свят на ромските приказки, възпяването на ромската романтична виталност и на циганската чест), но вече в перспективата на модернизационния скок чрез преодоляването на изостаналостта на циганите-чергари и включването им в организирани трудови делници в името на „единната социалистическа народност“ и Родина. Книгата „Песни от катуна“ превръща лирическия герой на Усин Керим във фигура на успеха – еталон за ромската общност в НРБ, неин лирически говорител, утвърждаващ идеите за нов интегритет под егидата на „социалистическия патриотизъм“.
Słowa kluczowe
Народна република България; българска литература; роми; цигани; малцинство; интеграция; асимилация; катун; ромска поезия; социалистически реализъм
Bibliografia
Бюксеншютц, У. (2000). Малцинствената политика в България. Политиката на БКП към евреи, роми, помаци и турци. 1944–1989. София: Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия.
Вартоломеев, С. (2008). Усин Керим. Първи разговор (27–29 януари 1982 г.). В: Сарандев, И. От разпитната метода до литературните анкети. София: Българска книжница, 79–91.
Делчев, Б. (1956). Тревожна надежда. Литературен фронт, бр. 8, 23.02.1956.
Дойнов, П. (2018). Поколение и поезия. 1956–1989. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“. Книга 15. София: Кралица Маб.
Дойнов, П. (съст.). (2016). Генерация на властта: „априлското поколение“ в българската литература. Поредица „Литературата на НРБ: история и теория“. Книга 13. София: Кралица Маб. Департамент „Нова българистика“ на НБУ.
Дудевски, Х. (1956). Дарбата иска повече грижи, Септември, кн. 12/ 1956, 190–192.
Исаев, М. (1956). Един поет от катуна, Народна младеж, бр. 14, 16.01.1956. Канушев, Д. (1956). Един самобитен млад поет. Младеж, кн. 3/ 1956, 66–69. Керим, У. (1955). Песни от катуна. София: Български писател.
Керим, У. (1977). Песни от катуна. Поредица „Поколение“. София: Народна младеж.
Керим, У. (1980). Първата среща. Литературен фронт, бр. 18, 1.05.1980.
Книга за Усин Керим (1998). Съст. Кирилов К., Николов, С. Шумен: ИК „Славчо Николов и сие“.
Марков, Г. (1990). Задочни репортажи за България. София: Профиздат.
Пашова, А. (2012). Политики на тоталитарната власт към ромите в България (1944–1989), Либерален преглед; https://www.librev.com/index.php/2013- 03-30-08-56-39/discussion/politics/1785--1944-1989 [10 V 2022].
Постановление (1958). Постановление № 258/ 17.12.1958 г. за уреждане на въпросите за циганското население в България, София, 17 декември 1958 г. В: Държавна сигурност и малцинствата. Документален сборник. София: КРДОПБГДСРСБНА. 2015, 262–268.
Протокол (1957). Протокол № 48/ 25.12.1957 г. от заседание на Секретариата на СБП. ЦДА, ф. 551, оп. 1, а.е. 89, л. 8–10.
Радев, Х. (1956). Песните на един млад поет. Отечествен фронт, бр. 3649, 22.05.1956.
Радевски, Х. (1956). Българската литература през последните три години. Доклад на главния секретар на СБП Христо Радевски. Литературен фронт, бр. 11, 15.03.1956.
Радевски, Х. (1955). Поезията през 1954 година. Доклад на Христо Радевски, главен секретар на СБП. Литературен фронт, бр. 25, 23.06.1955.
Служебно досие (1958). Писмо от административния секретар на СБП до Усин Керим [5.06.1958]. ЦДА, ф. 551, оп. 4, а.е. 287.
Стенографски протокол (1955). Стенографски протокол на срещата на писателите-комунисти с членове на ЦК на БКП. Първо заседание – 29. Х. 1955 г. ЦДА, ф. 1Б, оп. 5, а.е. 181.
Червенков, В. (1956). Реч пред събранието на писателите – членове на Българската комунистическа партия, произнесена на 28 декември 1955 г., Септември, кн. 3/ 1956, 3–22.
Transliteration
Bi͡uksenshi͡utt͡s, U. (2000). Malt͡sinstvenata politika v Bŭlgarii͡a. Politikata na BKP kŭm evrei, romi, pomat͡si i turt͡si. 1944–1989. Sofii͡a: Mezhdunaroden t͡sentŭr po problemite na malt͡sinstvata i kulturnite vzaimodeĭstvii͡a.
Vartolomeev, S. (2008). Usin Kerim. Pŭrvi razgovor (27–29 i͡anuari 1982 g.). In: Sarandev, I. Ot razpitnata metoda do literaturnite anketi. Sofii͡a: Bŭlgarska knizhnit͡sa, 79–91.
Delchev, B. (1956). Trevozhna nadezhda. Literaturen front, no. 8, 23.02.1956.
Doĭnov, P. (2018). Pokolenie i poezii͡a. 1956–1989. Poredit͡sa „Literaturata na NRB: istorii͡a i teorii͡a”. Kniga 15. Sofii͡a: Kralit͡sa Mab.
Doĭnov, P. (Ed.). (2016). Generat͡sii͡a na vlastta: „aprilskoto pokolenie” v bŭlgarskata literatura. Poredit͡sa „Literaturata na NRB: istorii͡a i teorii͡a”. Kniga 13. Sofii͡a: Kralit͡sa Mab. Departament „Nova bŭlgaristika” na NBU.
Dudevski, KH. (1956). Darbata iska poveche grizhi, Septemvri, kn. 12/ 1956, 190–192.
Isaev, M. (1956). Edin poet ot katuna, Narodna mladezh, no. 14, 16.01.1956.
Kanushev, D. (1956). Edin samobiten mlad poet. Mladezh, kn. 3/ 1956, 66–69.
Kerim, U. (1955). Pesni ot katuna. Sofii͡a: Bŭlgarski pisatel.
Kerim, U. (1977). Pesni ot katuna. Poredit͡sa „Pokolenie”. Sofii͡a: Narodna mladezh.
Kerim, U. (1980). Pŭrvata sreshta. Literaturen front, no. 18, 1.05.1980.
Kniga za Usin Kerim (1998). Ed. Kirilov K., Nikolov, S. SHumen: IK „Slavcho Nikolov i sie”.
Markov, G. (1990). Zadochni reportazhi za Bŭlgarii͡a. Sofii͡a: Profizdat.
Pashova, A. (2012). Politiki na totalitarnata vlast kŭm romite v Bŭlgarii͡a (1944–1989), Liberalen pregled; https://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/politics/1785--1944-1989 [10 V 2022].
Postanovlenie (1958). Postanovlenie No 258/ 17.12.1958 g. za urezhdane na vŭprosite za t͡siganskoto naselenie v Bŭlgarii͡a, Sofii͡a, 17 dekemvri 1958 g. In: Dŭrzhavna sigurnost i malt͡sinstvata. Dokumentalen sbornik. Sofii͡a: KRDOPBGDSRSBNA. 2015, 262–268.
Protokol (1957). Protokol No 48/ 25.12.1957 g. ot zasedanie na Sekretariata na SBP. T͡SDA, f. 551, op. 1, a.e. 89, l. 8–10.
Radev, KH. (1956). Pesnite na edin mlad poet. Otechestven front, no. 3649, 22.05.1956.
Radevski, KH. (1956). Bŭlgarskata literatura prez poslednite tri godini. Doklad na glavnii͡a sekretar na SBP KHristo Radevski. Literaturen front, no. 11, 15.03.1956.
Radevski, KH. (1955). Poezii͡ata prez 1954 godina. Doklad na KHristo Radevski, glaven sekretar na SBP. Literaturen front, no. 25, 23.06.1955.
Sluzhebno dosie (1958). Pismo ot administrativnii͡a sekretar na SBP do Usin Kerim [5.06.1958]. T͡SDA, f. 551, op. 4, a.e. 287.
Stenografski protokol (1955). Stenografski protokol na sreshtata na pisatelite-komunisti s chlenove na T͡SK na BKP. Pŭrvo zasedanie – 29. KH. 1955 g. T͡SDA, f. 1B, op. 5, a.e. 181.
CHervenkov, V. (1956). Rech pred sŭbranieto na pisatelite – chlenove na Bŭlgarskata komunisticheska partii͡a, proiznesena na 28 dekemvri 1955 g., Septemvri, kn. 3/ 1956, 3–22.
New Bulgarian University Bułgaria
https://orcid.org/0000-0001-5330-5199
Пламен Дойнов (1969) е поет, драматург и литературовед. Професор по история и теория на
литературата, академично и творческо писане в Нов български университет. Доктор на науките.
Редактор в седмичника „Литературен вестник“. Автор на 10 книги с поезия, на 4 поставени пиеси
и на 15 тома с литературна история и критика. Съставител на повече от 50 научни и документални
сборници. Основните му научни интереси са в областта на историята на литературата от периода
на комунистическия режим и на съвременната литература. Директор на научната програма
„Литературата на Народна република България (1946–1990)“ в Нов български университет. Негови
авторски книги с поезия и изследвания са издадени във Франция, Унгария, Полша и Грузия, а
отделни текстове – на всички европейски езици. Носител е на най-престижните български награди
за поезия, драматургия и хуманитаристика. Номиниран е за международната награда „Европейски
поет на свободата“ (2018, Гданск, Полша).
Utwór dostępny jest na licencji Creative Commons Uznanie autorstwa 4.0 Międzynarodowe.
PRAWA AUTORSKIE
Rocznik „Zeszyty Łużyckie” jest wydawany na licencji niewyłącznej: Creative Commons - Uznanie autorstwa 3.0 PL (CC-BY)
(https://creativecommons.org/licenses/by/3.0/pl/legalcode). Przesłanie artykułu oznacza zgodę na jego udostępnienie na tej licencji. Licencja zostaje udzielona Wydawnictwom Uniwersytetu Warszawskiego na 5 lat (po upływie tego terminu przekształca się w zgodę udzieloną na czas nieoznaczony) na następujące pola eksploatacji:
• utrwalanie i zwielokrotnianie w dowolnej liczbie egzemplarzy (w tym w tłumaczeniu na inne języki) w znanych w dniu zawarcia niniejszego porozumienia technikach: drukiem w dowolnej formie, techniką cyfrową, techniką reprograficzną, za pomocą zapisu magnetycznego, zapisu na kliszy fotograficznej, oraz wprowadzania egzemplarzy do obrotu;
• wprowadzanie do sieci komputerowej Wydawcy;
• publiczne udostępnianie utworu w taki sposób, aby każdy mógł mieć do niego dostęp w miejscu i w czasie przez siebie wybranym, a w szczególności rozpowszechnianie w sieciach informatycznych, w tym komputerowych (Internet, sieci lokalne), telefonicznych oraz innych znanych w chwili zawarcia niniejszej umowy;
• najem, użyczanie;
• nadawanie za pomocą wizji i/lub fonii przewodowej albo bezprzewodowej przez stacje naziemne bądź satelitarne;
• kopiowanie i powielanie w technologiach fotomechanicznych lub innych znanych w dniu zawarcia porozumienia;
• publiczne odtwarzanie;
• wykorzystywanie do celów reklamowych i promocyjnych, w tym w sieciach informatycznych.
